Паша Христова - момичето, което може да разплаче цяла България
На днешната дата през 1971 година аероплан на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 30 души, измежду които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
Нека си спомним за една от най-ярките звезди на българската сцена, която за жалост отиде на небето прекомерно рано.
Един от най-светлите облици на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, доближени до нея – другари, родственици и близки, още си спомнят с трогване за хубостта и невероятния ѝ талант, за магичното омагьосване на превъзходния ѝ глас. Тя се споделя Парашкева, само че в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша. Днес ви описваме историята на това момиче и по какъв начин едно младо сърце пленява цяла България за извънредно малко време.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година , в квартал Княжево, София. Тя израства в огромния град и още като ученичка за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената. Слушателите изпадат във екстаз, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем дребна, а гласът ѝ покорява.
След като приключва учебно заведение, ориста не я повежда незабавно по пътя на музиката. Няколко години работи в института за електрокари. Певческият ѝ талант обаче продължава да търси своята аудитория и по безспорна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с огромния композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя образователен курс. Тя го приключва през 1966 година и едвам на 20 година ѝ се отдава опция да издаде първата си ария. С помощта на „ Студио 5 “ Парашкева изпява песента „ Щъркелът дойде отново “.
Завършва Школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето личи – тя е саморасъл гений, който с лекост овладява всевъзможни стилове. В околните години Паша се развива извънредно доста, а репертоарът ѝ става все по-разнообразен и сложен. През 1967 година тя печели трета премия на фестивала „ Златният Орфей “. Тази година е и доста плодородна за певицата. Малко по-късно се записва за присъединяване във Фестивала на занимателната ария в Сочи и отпътува за Русия. Там взема златен орден и музикантите в родината са удивени.
След завръщането си в България стартира работа като щатна певица в оркестър „ София “. Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва огромен триумф и придобива известност в страните от социалистическия блок – Русия, Чехословакия, Унгария, Сърбия, Германия. Българските композитори с наслада вършат песни за младата изпълнителка. Сред тях са „ Морето се завръща “, „ Пет часа “, „ Среща в неделя “, „ Остани “ и други
архив
Софийското момиче е наричано от доста изтъкнати музиковеди „ универсална певица “. Тя има страхотни интерпретаторски умения в рамките на силовото и трагично пеене. Отличават се осъществяванията ѝ в сложната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните „ Попътен вятър “, „ Кажи ми “, „ Утрото ще ни срещне отново “ и други Често момичето опитва с произведения на непознати, най-вече италиански реализатори, с цел да внесе многообразие в личния си репертоар. Известни са кавърите на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула.
В последните две години от живота си, поради упоритата си работа и превъзходни достижения, Паша получава най-голямото си самопризнание. През 1970 година след състезанието „ Златен елен “ тя сграбчва 3-та премия, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. През същата година още веднъж на „ Златният Орфей “ изпълнителката пее „ Повей, ветре “ и „ Една българска роза “, с които взема поредно огромната премия и първото място на състезанието. През идната 1971 година песента „ Dziwny jest ten świat “ на полски ѝ донася достижение на интернационалния фестивал в Сопот. За своите пет креативен години Паша Христова записва към 60 песни за фонда на радиото, малкия екран и „ Балкантон “.
архив
Уви, скоро след големия ѝ успех огромна покруса сполита България. На 21 декември 1971 година, 25-годишната изпълнителка дружно с оркестър „ София “ би трябвало да пътуват за Алжир, където има дни на българската просвета. Съветският аероплан, който прави полета, преди малко е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са осъществени качествено. На летището в София машината набира скорост и излетява. Появата на мощен непряк вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият мотор се откъсва и самолетът е обхванат в пламъци. От 73-мата пасажери гибелта си срещат 28, измежду тях е и Паша.
Обгърнала България в цялата си обич, тя губи живота си едвам на 25 година Множество нейни фенове участват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към починалата певица. Година след нещастието огромната българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента „ Птицата “ с подзаглавие „ В памет на Паша Христова “. На 21 декември 1971 година от света си отива един неповторим гений, който несъмнено би могъл да даде още доста за своята татковина.
Нека си спомним за една от най-ярките звезди на българската сцена, която за жалост отиде на небето прекомерно рано.
Един от най-светлите облици на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, доближени до нея – другари, родственици и близки, още си спомнят с трогване за хубостта и невероятния ѝ талант, за магичното омагьосване на превъзходния ѝ глас. Тя се споделя Парашкева, само че в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша. Днес ви описваме историята на това момиче и по какъв начин едно младо сърце пленява цяла България за извънредно малко време.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година , в квартал Княжево, София. Тя израства в огромния град и още като ученичка за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената. Слушателите изпадат във екстаз, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем дребна, а гласът ѝ покорява.
След като приключва учебно заведение, ориста не я повежда незабавно по пътя на музиката. Няколко години работи в института за електрокари. Певческият ѝ талант обаче продължава да търси своята аудитория и по безспорна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с огромния композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя образователен курс. Тя го приключва през 1966 година и едвам на 20 година ѝ се отдава опция да издаде първата си ария. С помощта на „ Студио 5 “ Парашкева изпява песента „ Щъркелът дойде отново “.
Завършва Школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето личи – тя е саморасъл гений, който с лекост овладява всевъзможни стилове. В околните години Паша се развива извънредно доста, а репертоарът ѝ става все по-разнообразен и сложен. През 1967 година тя печели трета премия на фестивала „ Златният Орфей “. Тази година е и доста плодородна за певицата. Малко по-късно се записва за присъединяване във Фестивала на занимателната ария в Сочи и отпътува за Русия. Там взема златен орден и музикантите в родината са удивени.
След завръщането си в България стартира работа като щатна певица в оркестър „ София “. Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва огромен триумф и придобива известност в страните от социалистическия блок – Русия, Чехословакия, Унгария, Сърбия, Германия. Българските композитори с наслада вършат песни за младата изпълнителка. Сред тях са „ Морето се завръща “, „ Пет часа “, „ Среща в неделя “, „ Остани “ и други
архив Софийското момиче е наричано от доста изтъкнати музиковеди „ универсална певица “. Тя има страхотни интерпретаторски умения в рамките на силовото и трагично пеене. Отличават се осъществяванията ѝ в сложната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните „ Попътен вятър “, „ Кажи ми “, „ Утрото ще ни срещне отново “ и други Често момичето опитва с произведения на непознати, най-вече италиански реализатори, с цел да внесе многообразие в личния си репертоар. Известни са кавърите на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула.
В последните две години от живота си, поради упоритата си работа и превъзходни достижения, Паша получава най-голямото си самопризнание. През 1970 година след състезанието „ Златен елен “ тя сграбчва 3-та премия, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. През същата година още веднъж на „ Златният Орфей “ изпълнителката пее „ Повей, ветре “ и „ Една българска роза “, с които взема поредно огромната премия и първото място на състезанието. През идната 1971 година песента „ Dziwny jest ten świat “ на полски ѝ донася достижение на интернационалния фестивал в Сопот. За своите пет креативен години Паша Христова записва към 60 песни за фонда на радиото, малкия екран и „ Балкантон “.
архив Уви, скоро след големия ѝ успех огромна покруса сполита България. На 21 декември 1971 година, 25-годишната изпълнителка дружно с оркестър „ София “ би трябвало да пътуват за Алжир, където има дни на българската просвета. Съветският аероплан, който прави полета, преди малко е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са осъществени качествено. На летището в София машината набира скорост и излетява. Появата на мощен непряк вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият мотор се откъсва и самолетът е обхванат в пламъци. От 73-мата пасажери гибелта си срещат 28, измежду тях е и Паша.
Обгърнала България в цялата си обич, тя губи живота си едвам на 25 година Множество нейни фенове участват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към починалата певица. Година след нещастието огромната българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента „ Птицата “ с подзаглавие „ В памет на Паша Христова “. На 21 декември 1971 година от света си отива един неповторим гений, който несъмнено би могъл да даде още доста за своята татковина.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ